Как да (се) отстояваме или за нашето ДА

 Платформа за един евентуален нов политически проект в дясно

Марта е, Баба Марта, предвестница на календарната и политическа пролет. Още не успели да се израдваме обаче, както трябва, на кичналите се по нас за пореден път бели (поради заетостта на другите разцветки) и червени герберски суканици и вече ни приканват да ги захвърляме, с нарочни пожелания за късмет, подир подранилото ято на долетялите да се нагушат от предизборната хранилка пернати представители на евро мисирката, архонтския гордник и руското чукарче.

„Sic transit gloria mundi” кълвейки, разсъждава птичият лоб и отсега още си мечтае за края на зимата на дългото си отсъствие от порциите, но най-вече, за този на зависимостта от бабата (това последното да се потърси в депесарския речник). Да, ама не, не и по нашенско, където дори и сам да пожелаеш да те отсвирят, поради качеството на връзките, няма как да се получи скоростно. Той, бабанката, това си го знае, затова и толкоз често потрива доволно кунки, че успешно е усвоил магистралното (в смисъл на магистърска степен, де) диалектическо познание за бавното бързане (може и обратното) на милиционерската школа – да не се бърка със школото, такова има, но то е другаде и там преподават предимно аграрни умения – Тракторът и Цецо с багера най-добре могат да онагледят как става това. - Да му мислят значи фасулковците, тия дето се взимат за човеци, без обаче да се усещат, че хвърковатите не са в течение на тази подробност. ................

Шегата настрана, но дясното пространство загива пред очите ни и много скоро само старите ленти ще ни напомнят, че някога то се е усмихвало. Последните избори го очертаха по-скоро като политически зомбирано, отколкото реално съществуващо като субект.  Следващите, които не ще могат да се нарекат такива, защото ще се занимават основно с разпределение на плячката, ще сложат край на тази агония причинена, както от гангрената на популизма и авторитаризма, така и от заиграването със статуквото на достигналите нивото си на некомпетентност (по Питър) заседяли се, ояли се с власт и заседнали десни лидери, превърнали служенето на идеята в службогонство. Сценарият, доотработен преди време с идването на власт на НДСВ и разбиването на започналия плахо да се налага демократичен модел на действителна партийна представителност, вече върви към финалната си завеса.

Изражданата от комунистите през 89-та подмяна на тоталитарната действителност с демократична привидност, затвърди на практика властта им трансформирайки я от оспорвана партийна в общопризната финансова. Този театър обаче се разиграваше по принуда на светло – пред нашите очи в парламента – и ако ние бяхме истинско гражданско общество, за което побързахме тогава да се самопровъзгласим, щяхме да бъдем най-малкото неговите режисьори. Ние обаче бяхме и си останахме единствено зрители в играната от наше име и за наша сметка пиеса. Нашите надежди за промяна бяха проиграни още тогава, но не толкова от набедените и наложени от „П”артията представящи ни дисиденти, колкото от нашите собствени заблуди и илюзии. Както твърди Кант: „Ние не виждаме света, такъв какъвто е, а такъв, каквито сме ние самите.”. А какви бяхме ние, свободни граждани?, какви бяха нашите ценности, на убедени демократи? На думи да, но не и в реалността, която ни завари неподготвени. Самите ние декларативни, провидяхме демокрация там, където четяха само декларации за нея.

Ако гражданското ни общество продължава да се препъва в тунела на прехода между двете системи, където проникващата светлина засега е единствено от локомотива на транссибирската железница, то е защото се роди недоносено и се разви недъгаво. Пряко доказателство за това е, както изграждането на вертикални структури на политическите формации, по познатия пример на партията-държава, така и преувеличената и до днес роля на „персонализирания” политик. А той съществува именно защото досегашната система е немощна. При нормално функциониращ модел, „лидерът”, „спасителят” ще отминат в небитието. „Нормалността” обаче изисква предпоставки и те са колкото външни – наличието и познанието на демократичните критерии – толкова и вътрешни – приемането им и превръщането им в лична убеденост и позиция.

Мисля, че 22 години мутрафонска и чалгаджийска подмяна на промяната стигат, като доказателство за ценностната недостатъчност на нашия „преход”. Достатъчно много интелектуален потенциал през всичкото това време е бил впрегнат в доказването на несъстоятелността на досегашния политически модел (вижте сайта svobodata.com), основан върху липсата на различна от персоналното облагодетелстване вътрешна мотивираност, за да може да се твърди, че все още сме на ниво убеждение за нуждата от смяната му. Днес е дошъл моментът за етапа „как”, тоест на утвърждаване на модалността за постигането на резултатност.

В тази връзка е и публикуваната по-долу Харта, един смесен жанр отразяващ личното ми отношение към дадената проблематика, включващ както идейната й обосновка, така и най-общи програмни положения. Целта й е да се изгради приемлива за максимално широк кръг от съмишленици платформа, която да послужи за отправна точка и надграждане при създаването на евентуален нов политически проект. Тъй като основна част от посланието на хартата се съдържа в свободата на идеите й, всеки може по свое усмотрение да я допълва, видоизменя, разпространява или използва, без да се позовава на автора й.

Харта на Демократична Алтернатива*

Идейна платформа

Ние, инициаторите и учредителите на Демократична Алтернатива, потвърждаваме привързаността си към демократичните начала, а именно: свободата, равенството, отговорността и справедливостта, като водещи демократични ценности, върху които трябва да стъпва съвременното цивилизовано общество. Призвано да осигури свобода за изява на членовете си, при равнопоставеност на възможностите им и справедливост при оценка на действията им, то се изгражда върху отговорността на всеки един от тях, която се изразява преди всичко в етичното му и дължимо поведение спрямо останалите.

Обществото се изгражда от индивиди но се структурира от институции, основополагащата, от които, е семейството, което, действащо на принципа на субсидиарността^[1] се явява изключителният отговорник за образованието и възпитанието на новите поколения и основен защитник на техните права. Членовете на гражданското общество, както и в миналото, продължават да са обединени от чувството за принадлежност към отечеството, което обаче, във всеобщия процес на глобализация, вече не е извор на националистически настроения а израз на отстояването на идентичност. Плурализмът на съвремието, в който вярващи, агностици и атеисти споделят всеобщи демократични ценности, предполага секуларност на обществото следващо в социалното си общуване, не теософични норми, въпреки наследеното богатство на християнските традиции, а императивите на морала. Държавата е само един инструмент на обществото. Във всяко свое действие тя трябва да зачита конституционните свободи и демократичната отчетност. Прилагането на тези принципи изисква хармоничен баланс между основните елементи на гражданското общество:

Демократичен режим зачитащ разделението на властите при задължителна и за трите вида ограничена мандатност, изборност отдолу и наказателна отговорност за длъжностните лица ; отстояващ върховенството на закона ; предоставящ равни права и възможности на жените и мъжете ; осигуряващ свободата на словото и разпространението му, на достъпа до информация, на сдруженията и изповеданията ; уважаващ избора на образование и на самоопределение; насърчаващ частната собственост, предприемачеството и заетостта ; защитаващ личната неприкосновеност и имущество ; опазващ природните дадености.

Пазарна икономика освободена от монополен диктат и бюрократични спънки, стимулираща свободното движение на капитали, стоки, услуги и работна сила, насърчаваща иновациите, гъвкавостта и съобразяването с околната среда.

Международно сътрудничество в рамките на международното право и нормите в сила в ЕС, изразяващо се чрез участие в глобални, регионални или стратегически съюзи, организации и проекти, за споделяне на общи ценности – тези на европейската общност - в интерес на икономическия просперитет, на екологичното равновесие, на демократичното развитие, на зачитането на етническите и малцинствени права.

За да възвърнем оптимизма на българите, увереността им в бъдещето и мястото по достойнство на суверенната им родина в семейството на демократичните народи, за да изградим свят, в който децата ни ще се развиват свободно и щастливо, ние трябва да направим възможен този модел на обществото. Промяната, към която призоваваме, ние наричаме Демократична Алтернатива – алтернатива на досегашната фалшификация наречена „преход” водеща до подмяна на изконните демократични ценности – за едно общество основано на свободния избор на всеки, в името на просперитета на всички.

Ние не искаме повече общество завладяно от олигарси, партократи, мутри, служители на ДС, фашизирани елементи и участници в „пети” колони подчинени на корпоратистки и догматични интереси. Изтощено и обезверено от безкрайните грешки, подменени приоритети, отявлено облагодетелстване и декларативна солидарност наложени от една централизирана и корумпирана държава, гражданското общество трябва да си възвърне инициативата във всички области.  Да възстанови националната си памет, да осъди и се изчисти от сенките на комунистическото минало, включително и чрез лустрация на причинителите му.  Искаме общество, където хората да могат да се организират свободно, да отстояват избора си и да поемат отговорност за него. Нашите ценности са непреходни, те са тези на демокрацията, свободата, индивидуалната отговорност и равенството пред закона и институциите. Ние сме за едно справедливо и етично общество, отхвърляйки крайните проявления на утилитаризма и консерватизма, на всички форми на тоталитаризма. За постигането на тези идеали, ние ще се стремим към обединението на всички привърженици на демокрацията за съвместни политически действия. Нека общата ни философия да бъде тази на свободата и на индивидуалното развитие. За едно различно бъдеще, което ние самите ще изградим и за чийто просперитет основен гарант ще бъдат нашите воля, умения и общи действия.

Програмна платформа

Цялостна реформа на държавата:

Разделението на властите трябва да бъде ефективно, като законодателната власт реално да контролира изпълнителната. ; Държавната администрация трябва да се постави под контрол включително и под обществен. ; Строго разграничение между обществените и частните интереси. ; Недирижирано от властта представителство в държавните институции на граждански и професионални съюзи, асоциации и организации. ; Максимално възможно оттегляне на държавата от регулаторните и преразпределителните функции в икономиката.

Икономика:

Само динамичната икономика създава възможности съживяващи пазара на труда. Само проспериращата икономика е в основата на социалното благоденствие. ;  За да създадем работеща икономика ние искаме да се насърчи законово икономическата инициатива, да се сложи край на монополите, на източващите предприятията посредници на входовете и изходите им, на унищожаващите конкуренцията държавни протекции и на подмяната на обществените търгове, на прането на пари и купуването на влияние чрез т.н. консултанти и бордове на директори излъчени от овластените политици. ; Искаме консолидация на публичните финанси, трансформирана данъчна система съответстваща на реформираната и редуцирана роля на държавата, правна и фискална среда благоприятстваща вътрешния и международния обмен и инвестиции. ; Рязко да се намалят бюрократичните формалности и ограничат разрешителните режими, електронни обработка на документите и циркулиране на информацията. ; В държавния сектор да се създаде към всяко министерство банка за потенциални кадри, в която без ограничение да попадат всички желаещи отговарящи на условията за образователен ценз. ; Държавните служители да бъдат съкращавани или губят работните си места при същите условия, както заетите в частния сектор, като им се осигуряват възможности за преквалификация и започване на собствен бизнес. ; Ние сме за активно и атрактивно общество оползотворяващо ресурсите и талантите на всеки, привлекателно, както за реализиращите се в страната, така и за сънародниците ни в чужбина.

Правосъдие:

Едно демократично общество е немислимо без равнопоставеност на правата. Ето защо правосъдието, осигуряващо крайния арбитраж, трябва да е свободно от политически, корпоративни и лобистки интереси подчиняващи общността в името на групови или лични облаги и привилегии. ; Правосъдието трябва да е независимо но не и безотчетно и безотговорно пред закона и избирателите. ; Корпусът на магистратите, който е равнопоставен на законодателната и изпълнителна власт, без обаче да е преминал като тях през изпита на урните, трябва да се подложи при комплектоването си на народния вот и да приеме да бъде контролиран от избирателите си, след като от него се очаква да бъде върховен гарант срещу възможността за ограничаване на техните права и свободи. ; Приеманите закони, за да бъдат прилагани адекватно, трябва да бъдат написани разбираемо и прецизно и тяхната ефективност периодично да бъде преценявана. ; Трябва да се гарантира еднаква сигурност за всички в строго съответствие с презумпцията за невинност. ; Защото не може да има истински процес без право на обжалване, единствената гаранция срещу произвола в правораздаването, изискването за безотказно и безплатно преразглеждане на съдебните или административни актове и процедури на всички нива, както и на изпълнението на заявките за контраекспертизи, трябва да е водещ критерии при крайната оценка за справедливост на делата. ; Тъй като неприкосновеността на индивида и собствеността му са негово основно право, то то не може да бъде ограничавано без възмездни последствия. Всеки трябва да може да запази контрола над живота си и да се радва на плодовете на своя труд.

Свободно общество:

Демокрацията си заслужава дотолкова, доколкото осигурява свободата на всеки гражданин да изгради по свое усмотрение живота си и възможността да отстоява взетите за това решения. ; Грижа на законодателя е да разширява колкото е възможно повече обхватът на тази свобода, включваща в себе си, както индивидуалните, така и колективните й измерения. ; Ние искаме свободата на мисълта и словото, на всичките видове медии, да не са предмет на държавен контрол или цензура. ; Ние сме за свободен избор в образованието, здравеопазването, пенсионирането и застраховането. ; Ние вярваме в добродетелите на договора и на сдружението, в организацията на работа съобразяваща се с индивидуалния избор и инициатива, в свободната обмяна на опит. ; Успехът на всеки един, трябва да се изгражда върху удоволетвореността на другите от дейността му. ; Издигането в обществото трябва да се основава не на партийна, съсловна, родова или семейна принадлежност а според заслугите, т.е. по критериите на меритокрацията^[2]. ; Равнопоставеността на възможностите или премахването на бедността не могат да бъдат декретирани, но един учебен или професионален неуспех, не трябва да водят до изключване от възможноста за напредък в социалния статус. Ето защо, ние сме за общество, което отрича трайното отхвърляне, приема риска и предлага на неуспелите нови шансове за изява.

------------------

* Избраното име за хартата „Демократична Алтернатива” (ДА) е само примерно название и няма нищо общо нито с политическото образувание Обединена ДА нито с фондацията ДА.

 ^[1] Субсидиарността е основна политическа доктрина. Тя гласи, че решенията по създаване на политики трябва да се вземат на възможно най-децентрализирано ниво, в което централното управляващо тяло да не взема участие, освен ако това не е по-ефикасно от действията, предприети от долните нива. ^{[Уикипедия]}

^[2] Меритокрация (от латинското merito, "заслужил", и старогръцката kratos, "власт") е форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните (заслужилите). ^{[Уикипедия]}

Борис Танушев