Енергийната политика на нашата страна винаги е била лишена от концептуалност, стратегическа мисъл и ефективност. Основна характеристика на тази политика е фактът, че нито едно правителство до момента не е направило стъпка в посока, дори частично, изтегляне на държавата от енергийния сектор. Това постепенно доведе до изолирането на енергетиката от общия стопански живот на страната. Държавата запази една потенциална възможност за контрол върху частната стопанска инициатива и така и до момента не допуска пазарните отношения да се развият и реализират в тяхната пълнота. До колкото все пак настъпиха някакви промени в енергийния сектор в България, то това се случи в резултат на външни инициативи, чийто основен източник беше ЕС. Нито структурните, нито пазарните промени в нашата икономика достигнаха до енергийния сектор. А публичното пространство не веднъж и два пъти бе изпълвано с мнения и становища, които се отнасяха до енергийното развитие и в особено висока степен касаеха АЕЦ „Козлодуй”. Ако нашата страна искаше да запази пълен суверенитет що се отнася до енергетиката, то тя просто трябваше да стане източник на реформи в енергийния сектор. Вместо това самите държавни институции дадоха статут на енергийния сектор на държава в държавата, като дори му осигуриха самостоятелно законодателство. Така поставен извън или по-точно над обществените отношения в страната енергийния сектор се превърна в сектор със закърняло развитие. Към момента може да се каже, че по структура и организация енергийният сектор е запазил социалистическия си характер, което, естествено, го прави неинтегрируем в пазарна среда с гарантирани възможности за свободна стопанска инициатива. След като остана единствения стопански сектор от националната икономика, който е доминиран напълно от държавата, енергетиката започна да бъде в тежест и на самата държава, защото точно държавните институции трябваше да намерят път към реинтегрирането й в националната иконимика на страната. Всъщност висящото положение на енергетиката е проблем не за АЕЦ, не за мини „Марица изток”, не за енергоразпределителните или топлофикационните дружества, то е проблем за частните стопански субекти и за физическите лица, защото еленергията, която те получават е на нереално завишена цена и как няма да е като формирането й не става съобразно пазарни механизми?! След като положението вече бе станало изцяло такова, че енергийният сектор съществуваше сам за себе си, държавата приватизира енергоразпределителните дружества и осигури законова възможност за либерализирането на енергийния пазар. Либерализирането на един пазар по законодателен път няма нищо общо нито с пазарната икономика, нито демократичната политическа система, като изобретение правителството на тройната коалиция може дори да си го патентова. Такъв подход всъщност изразява пълното неразбиране на правителството що се отнася до функцията на законодателството, то трябва да регулира обществени отношение, не да създава такива. Какво обаче означава приватизацията на енергоразпределителните дружества? Производител на еленергия е държавата, енергоразпределителните дружества се явяват в ролята на търговски субекти. Енергийният пазар, поради това, че е либерализиран по законодателен път, е либерален само на хартия. Казано с други думи правителството е създало условия за появата на спекула в енергийния сектор. За да има някакви либерални характеристики в него би трябвало да се на лице условия за равностойно договаряне между производители, търговци и потребители. Производител е държавата, търговци са EVN, E-ON и CEZ, потребители са стопанските субекти и физическите лица. Че извършвайки икономическа дейност държавата не би могла да бъде пазарен субект е ясно само по себе си. Търговските дружества също не са пазарни субекти, защото имат сигурни клиенти, които са техни без фирмите да полагат каквито и да било усилия за тяхното задържане или за разширяването им. Потребителите не са в пазарна ситуация, защото нямат избор нито по отношение на цената, нито относно обслужването, нито що се отнася до каквото и да било. Следователно свободен енергиен пазар няма. Държавата произвежда еленергия като финансира процеса от данъците на физическите и юридическите лица. А що се отнася до предоставянето на продукта на крайния потребител, държавата е решила това да бъде правено от външни субекти, като им е гарантирала големи печалби и сигурни клиенти. Казано с други думи крайният потребител плаща за създаване на услугата и за нейното потребяване. Каква енергийна политика ... само, колкото по-здрав е гърба на крайния потребител, толкова по-добре за всички?!

Евгени Кръстев -  политолог