Местната власт в нашата страна е засегната в няколко закона, които определят нейния характер. Това са Конституцията, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за местните избори, който Народното събрание актуализира на всеки четири години.Освен тези нормативни документи съществуват и други, но те нямат пряко отношение към дефинирането, характера и същността на самата местна власт. Тук не можем да подминем факта, че и трите споменати нормативни документа имат устройствен характер. Те дават визията що се отнася до това как трябва да изглежда местната власт (Конституцията), какви трябва да бъдат нейните институции (ЗМСМА) и механизмите за избирането на техните състави (Избирателния закон). Тази нармативна база осигурява местната власт в структурно отношение, но не и във функционално отношение. За какво по-точно става дума? Държавата е създала институциите на местната власт и е престанала да се интересува от нея. Т.е. държавата няма отношение що се отнася до функционалността на самата местна власт. Или с други думи що се отнася до правомощията е на лице строга централизация, що се отнася до политиката обаче се наблюдава пълна незаинтересованост, която може да бъде определа като граничеща с разложението децентрализация. Ето тук се заключава проблемът – от една страна централизацията е пълна, а от друга – пълна е децентрализацията, липсва баланс. Естествено при тези обстоятелства местната власт би била лишена от ефективност и то по съвсем обективни причини. Именно това, че е поставена в условията на отсъстваща ефективност е причина за проблемите, през които премина местната власт по време на местни избори 2007. Бидейки лишена от възможността да формира и провежда политика местната власт естествено се ориентира към други форми на функциониране – търговия, бизнес и пр. Конституирането на политически принцип и функционирането на неполитически прави местната власт слаба по принцип. А колкото по-слаба е една власт, толкова по-лесно може чрез нея да бъде манипулиран публичния интерес. Ако през мандат 2007 – 2011 местната власт започне да функционира като механизъм за манипулиране на публичния интерес, то това би било проблем не просто за общностите, но и за обществото вообще. Така местната власт би се превърнала в проблем за гражданите. И ... за централната власт. Това е така, защото една власт може да бъде полезна само ако е поставена в контекста на публичния интерес. На м. избори 2007 стана ясно, че възможността местната власт да изцяло да напусне орбита на публичния интерес е напълно реална и лесно реализуема. Причините обаче за съществуването на тази възможност съвсем не са само в нормативно заложения дисбаланс между централизация и децентрализация, за което вече стана дума. Тук е мястото да бъдат споменати и политическите партии. Кандидатурите и резултатите от м. избори 2007 показват, че на много места партиите просто са абдикирали от местната власт. По този начин те са освободили терен за навлизането на местни бизнес структури в местната власт. От друга страна чрез Закона за бюджета централната власт даде възможност за разширяване ролята на общините при определянето на местните данъци и такси. Или с други думи населението в тези общини, които се управляват от бизнес структури (бизнес партии, разни сдружения, независими бизнес кметове и т.н.) ще получи такива данъчни ставки, каквито са угодни на съответните фирми и компании. Тази ситуация обезмисля институционалното съществуване на такива общини, тъй като предвидените по закон местни дейности се поемат от местния бизнес или от част от него. Може би бизнесът би бил по-добър администратор на комуналните дейности, отколкото общинските институции във вида им, в който ги познаваме от края на миналото десетилетие и началото на настоящото. По този начин обаче местната власт няма да стане източник на политика. А администрирането на комуналните дейности от бизнеса е практическа приватизация на дейности. Всъщност нека отбележим и това, че приватизационният процес у нас беше преди всико разпродажба на държавна и общинска собственост, но почти не засегна т. нар. обществени дейности (изработване и поддържане на различни регистри, дейности по вписвания, контролни дейности и др. под.). Сега тези недостатъци дават своя резултат, естествено не по най-ефетивния начин, особено ако гледната точка е публичния интерес.
Избирането на един кмет изцяло на мажоритарен принцип носи колкото стабилност, толкова и нестабилност. Персонализираната отговорност не е най-добра в политиката. Тя сама по себе си не осигурява реална независимост. А освен това осигурява по-големи възможности за нерегламентирани контакти и непублична дейност. Партиите може и да имат недостатъци, но те са необходими на политическия процес в т.ч. и на местната власт.
Евгени Кръстев – политолог
Общият израз "самоуправление" е определящо. В него държавата е поставила само нормативна рамка и контрол. Друго място няма. Ние все още сме твърде далеч от действително самоуправление не само на общинско, а най-вече на областно ниво. Централизацията и намесата на държавата в местната власт е огромна и ненужна. Ако нещо е необходимо, това е отказът на държавата от много неприсъщи за нея функции, които трябва да се прехвърлят към органите за самоуправление и структури на гражданското общество.
Смисълът на самоуправлението е точно да се прави местна политика и ако някой не я прави, проблемът е на избирателите. Естествено, че тази политика трябва да бъде законосъобразна, а не целесъобразна.
Влизането на бизнес структури в местната власт също е проблем на избирателите, а не на бизнес структурите. То затова толкова трудно се налага демокрация в една държава. Когато хората разберат грешката си, тогава ще изхвърлят тези бизнес партии от местната власт. Хората винаги са на принципа проба-грешка.
Не може да се отрече, че много общини продължават да поддържат общински фирми, които не са им нужни, под предлог, че осъществяват социални и комунални функции. Но не е тайна, че и общините са точно толкова лош стопанин, колкото и държавата и докато не проумеят това общинските съветници, ще имат много нерешени общински проблеми. Проблемът тук е, че при възлагане на определени дейности на търговски дружества, в договорите недостатъчно добре се защитават общинските интереси. А това е проблем на Общинския съвет.
Що се отнася до кмета, той не е орган на местното самоуправление, дори по закон. Това, че в България битува мнението, че той е главното действащо лице и му се дава такава възможност (каквато няма по закон), също е проблем на избирателите (гражданите). Доказателство за това е, че те дори на избори се интересуват кой ще бъде кмет, а не какви общински съветници ще си изберат.
Че партиите са необходими на политическия процес е вярно, но и бизнеса влезе в политиката чрез партии. То няма и друга възможност по закон. Въпросът е какви партии. Та ДПС и БСП не са ли бизнес-партии? А партиите не са абдикирали от местната власт. Това отново направиха избирателите. Когато те разберат голямата си отговорност, че от тях зависи как ще живеят следващите години и осъзнаят необходимостта да поемат тази отговорност, тогава можем да очакваме положителни промени не само в общините, а и в държавата като цяло.
