Какво е корупция? Към настоящия момент ясна дефиниция за корупция не съществува. Това, което все пак може да бъде отбелязано е, че са на лице само някои характеристики, по които явлението може да бъде разпознато, напълно или частично. При тези обстоятелства всяко едно говорене за корупцията носи определена условност. Сложните социални явления обаче изискват много дълги периоди от време, за да могат да бъдат пълноценно изследвани и като резултат от това точно дефинирани. Нека се има предвид примера с дефинирането на понятието – „държава”. Още от Древността редица философи, енциклопедисти и политически мислители търсят отговор на въпроса – какво е държавата. Дефиниция на това явление дава Макс Вебер едва през 19 век – „Човешка общност, която на една определена територия претендира успешно да притежава монопола върху лигитимното физическо насилие” ( Вебер, М. Политиката като призвание. В: Ученият и политикът. С.,1993, стр. 46). Дефиницията на М. Вебер по същество е резултат от дългогодишен колективен труд. Друг проблем, когато става дума за изследването на сложи социални явления е това, че при тях общественото развитие се отразява по специфичен начин, то има много по-динамичен ефект или казано с други думи самото развитие бързо променя характера на изследваното явление и може да се случи така, че когато изследването е дало някакви резултати, те вече да не са напълно адекватни и съотносими със самото явление. Като следващо препятствие при изследването на сложните социални явления посочваме това, че те се намират в полето на различни области от публичния живот. И респективно касаят различни типове дейност, всеки, от които с различни приоритети, различни механизми на работа, различно разбиране за ефективност, различно подготвен човешки ресурс. Ако отново се върнем на примера с М. Вебер ще видим, че дори той постига изследователски резултат като извежда на преден план една определена характеристика на държавата – монопола върху лигитимното физическо насилие. Мотивът на М. Вебер е, че тази характеристика е присъствала като белег на държавата от нейната поява до съвремието на самия М. Вебер. Що се отнася до корупцията изследователският интерес към нея води началото си от 50-те и 60-те години на 20 век. Или с други думи твърде кратък период, за да са на лице конкретни изследователски резултати.

Корупцията не е и не може да бъде обикновено престъпление, на нея не бива да се гледа и като на организирана форма за осъществяване на незаконна дейност, напр. мафия. Тя е явление, което по определен начин се съотнася с публичността, публичния интерес, публичната сфера. Корупцията не би могла да съществува без наличието на форми за публичен живот. Именно тези форми се противопоставят на произвола в човешките отношения и работят за неговото препятстване. От тук следва, че корупцията не е вид произвол, както и обикновено престъпление, ако приемем, че обикновеното престъпление е израз на произвол срещу лигитимен субект или определени негови характеристики. Корупцията не би могла и да е някаква форма на мафиотска организация именно поради това, че се съотнася по определен начин с публичността, с която мафията няма и на може да има нищо общо. Това налага корупцията да бъде мислена извън контекста на престъпността и на организираната престъпност, независимо, че в медийното пространство и политическите речи подходът не е този. До тук можем да отбележим, че на този етап е значително по-лесно да се каже какво не е корупцията, отколкото какво е тя. Като се вземе под внимание отново това, че корупцията не е обвързана с насилието, би могло да се каже, че в основата й всъщност стои договарянето. Едва ли е необходимо да се отбелязва, че договярянето е модерен механизъм за функционирането на човешките отношения. Това ясно сочи, че корупцията е продукт на Модерността. Тя се изразява в подкупи, придобиване на блага по съмнителен начин, но това са резултатите от корупцията като явление. Ако бъдем да край коректни що се отнася до реториката по отношение на корупцията следва да говорим не за борба срещу самото явление, именно, защотото е продукт на Модерността, а за борба срещу неговите резултати. Тази борба обаче е много трудна, защото няма как да бъде ориентирана към първопричината, която е самата Модерност. Практически на този етап за законодателство срещу корупцията не може да се говори, освен популистки, защото става дума за социално явление, чийто произход се намира в самата Модерност. По принцип недостатъци има във всяка една система, но съвременните обществени системисе отличават с това, че могат да изработват по естествен път превенции що се отнася до неприемливите за самите тях резултати от едно или друго социално явление. Не, че във Финландия и Дания не съществува корупция като явление, но резултатите от нея са почти или може да се каже направо нулеви (според Световната банка), т.е. в тези страни, които несъмнено са напълно модерни, напълно съвременни, корупцията просто не е ефективна. У нас, може би, все още не се е развила напълно съвременна обществена система и това обяснява липсата на споменатите по-горе превенции. А ако корупцията дава добри резултати, то това означава, че е ефективна.

 Евгени Кръстев – политолог