Според конституцията Конституционният съд (КС) е изведен извън съдебната власт и по същество има специален статут. Този статут произлиза не само от факта, че институцията не е поставена в контекста на разделението на властите, но и от принципа за нейното конституиране. Не без основание може да се твърди, че в този принцип е заложен лобизъм, заложени са такива форми на взаимодействие, които практически не позволяват публичен контрол. В условията на демократична политическа система и приложена идея за разделение на властите, политическите институции се формират на принципа на общото избирателно право. Тази форма на конституиране оправомощава политическите институции да вземат решения, да формират политики и да ги реализират и т.н. Те обаче не могат да преотдават правомощията си, както и не могат самите те да създават правомощия и да ги предоставят без санкцията на суверена (народа). Как обаче става формирането на КС? Поради редица причина тази институция е много спорна, може би най-спорната в рамките на бълг. институционална уредба. Още повече, че става дума за институция, която е конституционно заложена, на която е посветена една отделна глава (8) от Конституцията. Чл.147, ал.1 задава механизма за избор на конституционните съдии – общо 12 броя – 1/3 се определят от НС, 1/3 – от президента, 1/3 – от ВКС и ВАС. Или казано с други думи КС е институция, която се формира на базата на волите на няколко други институции. Ще рече, че става дума за институция без своя воля. Как е възможна защитата на конституцията при липсата на собствена воля остава неясен въпрос. Именно във факта, че става дума за представителна институция, която се формира от други представителни институции е основанието да говорим за ограничени възможности за публичен контрол или дори за липсата на такива. При това положение КС противоречи на такава актуална, каквато е темата за повече публичност в държавното управление в България. Чрез общото избирателно право суверена овластява представителните институции, но извън тяхната система съществува друга представителна институция, която разполага с правомощия да санкционира. Именно в това се изразява потенцията за лобизъм при формирането, респективно при функционирането на КС. Определено КС е източник на институционална дестабилизация, както и на политическа нестабилност в страната. Той сам по себе си представлява ограничаване на представителното управление в страната. Освен това той представлява един опит за институционална форма на динамиката в отношенията между отделните власти в рамките на общата държавна власт. Политическите ситуации се определят от сложен комплекс от фактори и тяхната продължителност е различна. В зависимост от политическата ситуация реалното съотношение между държавните институции е различно. Чрез КС всяка една институция, която участва в неговото формиране може да влияе по непубличен начин върху естественото развитие на политическия процес. На практика говорим за класическа форма на влияние на принципа на лобизма.
Естествено, че определена форма за конституционен контрол е необходима в страна като нашата. Този тип контрол обаче трябва да бъде поставен на максимално широка основа и да бъде колкото се може по-публичен, защото конституцията засяга обществото цялостно и освен това тя предствлява един завършен организъм или с др. думи ако бъде засегната частично резултата от това има отношение в посока на нейната цялост. Втора парламентарна камара би могла да осигури всичко това, защото нейното конституиране би ставало на принципа на общото избирателно право. Освен това една такава камара би могла да бъде натоварена и с други отговорности и правомощия, което би осигурило повече функционалност на институционалната уредба като цяло. И естествено без съмнение би ликвидирало скритата власт, с която разполагат президента, НС, ВКС и ВАС при формирането на КС. Защитата на конституцията сама по себе си би трябвало да предствлява публичен дебат, за да е смислена и истинска. Всички аргументи при един публичен дебат ще трябва да бъдат основателни, за да осигурят качеството на една или друга теза. Интересите, които са неизменна част от всяка една дейност, която касае държавното управление също ще бъдат публични и в този смисъл получавт санкцията на публичния авторитет, което би гарантирало тяхното обезпечаване с толкова власт, с колкото естественото развитие на политическия процес позволява.
С формулата конституционен съд на практика президентът и мнозинството в НС получават възможност да усвояват повече власт, отколкото са получили от суверена. Що се отнася до ВКС и ВАС, то те получават възможност за намеса в другите власти, което не е от обществена полза и не носи положителни белези за институционалната уредба като цяло.
В заключение нека отново погледнем конституционния текст от чл. 147, ал. 3 – „За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.” Това е една твърде неграмотна дефиниция на понятието – конституционен съдия. По какви обективни критерии се определят професионалните качества? Колкото до нравствените – без коментар. В какво съотношение трябва да бъдат тези два вида качества? 15-годишният стаж дава ли основание да се смята, че тези качества са на лице в подходяща пропорция? Ако един човек е носител на тези качества в момента на избора какво гарантира, че те са негова трайна характеристика, все пак мандата на конституционния съдия е 9 г.(чл. 147, ал. 2)
Тези въпроси биха отпаднали при съществуването на втора парламентарна камара, а качествата на нейните членове биха били такива, каквито избирателят смята, че трябва да бъдат.
Евгени Кръстев – политолог
