Може би въпросът от заглавието изисква известно размишление що се отнася до това какво е демокрацията, какво е необходимо, за да я има. У нас има институции, има избирателни механизами, има представителство, но има ли демокрация? Ако имаше щеше ли да бъде възможно двама министри, Орешарски и Вълчев, да се подиграват на стачкуващите български учители, това да стане публично достояние, а министрите да продължат да бъдат такива? При това в случая ключовия момент е не толкова това, че преговорите с учителите бяха наречени седянка, а че двамата министри се уговаряха как да ги забавят. Казано с други думи министрите търсеха начин да навредят на обществения интерес, защото отказваха да признаят основателните искания на учителите, не се опитваха по-скоро да подновят училищните занятия, за да не страдат учениците, бяха изправили родителите почти на нокти, защото съдбата на учебната година беше много неясна. Практически тези двама министри злоупотребиха с властта, която суверена им е дал. Тази власт е предвидена за изплзване само в обществена полза, при това трябва да бъде използвана, подчертавам, отказа от нея също носи обществени вреди, било то отказ чрез бавене на належащи решения или по друг начин. Изпускането на Орешарски и Вълчев показа и една искрена омраза от стана на двамата към българските учители, които са част от суверена или тук става дума за омраза към тези, които са дали властта на Орешарски и Вълчев. Как вообще е възможно да управляваш в полза на този към когото изпитваш искрена омраза не е ясно, но това едва ли има значение за двамата министри. За тях несъмнено по-важното е, че продължават да бъдат в уютните си кабинети, върху удобните си кресла, зад масивните си бюра. Важно е и това, че продължават да ползват „жизненоважни” за интересите на държавата задгранични командировки и т.н. и т.н. Но важно ли е кой плаща за всичко това? Откъде накъде пък такова нещо ще има значение, как Орешарски и Вълчев да мислят за подобни „несъществени” подробности след като са ангажирали до последно умствения си потенциал с такива „същностни” въпроси – как да развалят седянката, как да размотаят преговотите.

В този ред на мисли внимание заслужава и Нихат Кабил, министър на земеделието и продоволствието. Защо е необходими да се помага на агропроизводителите? И да стачкуват, и да не стачкуват, нали министерското кресло на Кабил зависи не от тях, а от Доган. Какво значение има суверена и в този случай? Земеделци и животновъди имат „презрителното” задължение да работят по 15 часа на ден, за да може други, вещи в спекулата лица, да се облагодетелстват, т.е. да се угояват от труда им. Ами щом този сектор функционира по правилото – оправяй се както можеш, защо не?

Достопочтената дама Емел Етем, вицепремиер с ресор бедствия и аварии, не може да ползва отпуската си спокойно, защото някакъв си там ... народ бил покрит от сняг по пътищата из цялата страна. Ами какво толкова снегът ще се стопи и хората ще продължат пътя си, то нали ... всяко чудо за три дни! Пък и защо пак този суверен не иска да разбере, че е зима, че в България през този сезон вали сняг, че не бива да ходиш по-далеч от кварталната бакалия или от къщата на съседа си, където можете на греена ракия да поиграете табла, да обсъдите махленските клюки, да гледате новини, за да разберете, че ако сте „разумни” не следващия ден най-добре е да направите същото. Вероятно г-жа Етем е била лишена от такъв тип почивка, та е изпаднала в такова самосъжаление. Добре, че имаме министерство на бедствията и авариите, че иначе откъде щяхме да знаем, че през зимата снеговалежа е нещо толкова нормално за страна като нашата.

С това обаче „креативно” мислиещите ни министри не се изчерпват. По време на лекарската стачка здравният министър Р. Гайдарски каза, че тя е измислена, т.е. тя не съществува, ама разбирате ли няма такова нещо. Подобно на учителите, земеделците, животновъдите и лекарите са част от суверена, но тъй като, както стана ясно, суверена няма значение, значение нямат и лекарите. Стачка няма, няма и нужда от търсенето на каквито и да било решения във връзка с нея, е как да не му завидиш на Гайдарски, какъв рационалист, та той е само за министър, с този подход просто за него не може да има нерешим проблем.

И сега отново към въпроса от заглавието – властта пренебрегва суверена, т.е. народа. Той пък от своя страна пренебрегва пренебрежението на властта към себе си. Ясно е, демокрацията ни не е зряла. Но ще озрее ли? Може би, за сега само можем да назовем симптомите на озряването, те са лесно разбираеми. Постъпка като тази на Орешарски и Вълчев трябва да води до незабавните им оставки. Емел Етем трабва да получи право на спокойна почивка щом така силно се нуждае от това. Мислите на Гайдарски не бива да имат значение извън неговия личен свят, а Кабил може да прави компания на колежката си Етем, по време на спокойната почивка, докато се ограмотява в областта на селско-стопанската политика.

Евгени Кръстев – политолог