Политическите партии са един от стожерите на съвременната демокрация. Организирането на модерния демократичен политически живот няма как да бъде осъществено без тях. Политическите партии по същество са неизчерпаеми, защото разполагат с различни видове ресурси – човешки, финансов, обществен и т.н. Няма друг вид институции, които да разполагат с толкова разнообразен ресурс, освен това този ресурс има способността да се конфигурира по различен начин в зависимост от развитието на публичните процеси и конкретните ситуации, които възникват. Тези възможност за конфигуриране съществено допринасят за неизчерпаемостта на политическите партии. Всъщност именно това конфигуриране осигурява гъвкавостта на политическите партии. Естествено друг е въпросът доколко самите политически партии се възползват от тези възможности. Друг ценен момен що се отнася до политическите партии е тяхното умение да улавят обществените проблеми и да ги интерпретират, след което да ги подават на държавните институции. Или с други думи става дума за защитна функция от страна на политическите партии към държавните институции. Ако един обществен проблем попадне директно в държавните институции, то това би означавало неминуема дестабилизация за тях. Но щом съответният обществен проблем е бил интерпретиран от политическите партии, то той вече е омекотен, т.е. подготвен е за прилагането на решение към него и съответно идва ред на държавните институции. По този начин чрез политическите партии демокрацията се възпроизвежда и утвърждава. Как обаче влияе децентрализацията върху състоянието на политическата система?  Тук е мястото да опоменем, че децентрализацията може да се осъщестявява по два основни начина – 1. чрез отдаване на права и отговорности от централната власт към местната, 2. чрез отнемане на права и отговорности от страна на местната власт спрямо централната. Фактът, че характера на бизнес-партиите е предимно регионален означава, че разсъжденията във връзка с тях следва да бъдат поставени именно в контекста, който се формира от промените, които настъпват в политическата система като резултат от децентрализацията. Освен това бизнес-партиите са израз на едно недоверие на бизнеса към традиционните политически сили и по-точно към тези от тях, които на този етап имат способността да си осигурят обществена подкрепа, която е достатъчна за спечелването на общинската власт. Ако предположим, че отделни традиционни партии желаят общинската власт, за да правят бизнес, то би ли могло да се каже, че бизнес-партиите я искат, за да правят политика? Тук може да се разсъждава в различни посоки, но може би най-смислената от тях би била търсенето на отговор на въпроса какво би могло да направи една бизнес-партия възможна в определен регион? Първото условие е договореност в рамките на самия бизнес в съответния регион. Ако бизнес-партията не отговаря на това условие тя няма как да излезе от рамката на една регионална браншова организация или пък от рамката на една регионална работодателска организация, в най-добрия случай. Това е така, защото иначе няма как да се формира общо представителство на бизнеса. На техическо равнище една бизнес-партия може да стане възможна в определен регион, ако основните видиве бизнес там съществуват монолитно, т.е. представени са само от една фирма или компания или пък ако има и други, то те са неконкурентноспособни, по една или друга причина. Това прави възможно договарянето в рамките на бизнеса на техничеко равнище. В известен смисъл може да се каже, че на местните избори 2007 имаше отделни бизнес-партии, които бяха сполучливи на техническо равнище, но не и що се отнася до същностните неща – стратегии за регионално развитие или поне стратегия за развитието на бизнеса в съответния регион. Липсата на подобна визия означава, че поне на този етап няма бизнес-партия, която да се е развила до такава степен, че да е способна да участва сполучливо в управлението на която и да било община. Що се отнася до националното властово равнище би било много трудно да си представим появата на бизнес-партии като сериозни претенденти за участие в държавното управление. За да има такъв случай би било необходимо договаряне между бизнеса на национално равнище. Възможно ли е такова договаряне? Едва ли. Различните направления в бизнеса имат различни интереси, различните водещи компании – също. Те се намират в различна ситуация, с различни потребности и различни проблеми, които решават по различни начини. Може да се каже, че именно невъзможността да се формира такава договореност между бизнеса на национално равнище води до появата на лобизма. Лобизъм не означава просто прокарване на интересите на водещи икономически единици пред суверена (народа), т.е. това не е просто вграждане на тези интереси е суверена. Лобизмът също така има за цел примиряване на интересите в рамките на самия бизнес. Лобизмът е опосредстван механизъм за политическо представителство на бизнеса поради невъзможността то да е пряко.

Но нека отново се върнем на равнището на общинската власт. Ако се установят по-стабилни, по-трайни местни общности, ако миграцията престане или поне приключи нейното самоцелно осъществяване, то възможностите за бизнес-партиите ще бъдат по-добри. Ако различните видове бизнес обхванат по-пълно населението на определена община, то бизнесът ще има интерес да инвестира в това население, защото така ще разполага с по-качествен човешки ресурс. Това може да бъде една подходяща основа за постигането на договаряне в рамките на бизнеса на местно ниво. Въпросът за представителство също се различава в сравнение с националното ниво. Местната власт е по-непосредствена, тя комуникира с хората пряко, което я прави по-конкретна, а това е добре за бизнеса. Естествено, за да бъдат бизнес-партиите една добра практика те се нуждаят и от визия за бъдещето. Донякъде пречка за бизнеса в това отношение е и факта, че тази визия не е независима от националното ниво, все пак общината е част от държавата. Това е едно предизвикателство пред бизнес-партиите, което те трябва да приемат ако искат да се развиват.

Евгени Кръстев – политолог