Тройното правителство, което ни управлява от 2005 г. насам бе резултат от един политически компромис. Страната ни се намираше на прага на ЕС и се смяташе, че тя се нуждае от стабилно управление, за да може да премине през този праг. Всъщност това беше едно непроверено предположение, още повече, че знак за равенство между стабилно управление и каквото и да е управлвние не може да се постави (стабилно управление на базата на политически компромис не може да има). България получи каквото и да е управление, с което на 01.01.2007 г. стана пълноправен член на ЕС. Това развитие на ситуацията всъщност опроверга непровереното предположение, за което стана дума по-горе. Ако корупцията е основния недостатък на България според ЕС, то той не трябваше да допуска страната ни да става негов член с това управление.

При правителство като това на тройната коалиция нарастването на корупцията е неминуемо. Противодействието на корупцията може да бъде разгледано в две посоки – пасивна и активна. Пасивната се изразява в изработването и реализирането на политически продукт. Или казано с други думи правителството трябва да управлява политически. Ако правителството си позволи корпоративно или някакво друго управление, то няма как да гарантира публичния интерес, което естествено води до създаването на работещи корупционни възможности. Активната позиция се изразява в самото противодействие на корупцията, т.е. търсенето на начини за затваряне на естествените корупционни възможности. След поемането на държавата от тройното правителство, властта бе разделена процентно и квотно. Политическата власт не може да бъде делена така, защото тя е израз на публичния интерес. Ако подобно делене бе резонно, то всяка спечелила изборите политическа сила би могла да предложи някакъв процент или квота от държавната власт на опозицията, за да си осигури комфортно управление.

Квотното правителство премахва възможността за това изпълнителната власт да функционира като политически орган. По този начин се стига до там, че отделните министри се превръщат в корпоративни ръководители на отделни сектори в икономиката, сигурността, духовността. Поради тази причина в момента в България няма парламентарна република, има корпоративна държава. Ролята на парламента е сведена до това да бъде осигурявано корпоративното управление на правителствено равнище, а опозицията поради скромния си парламентарен ресурс е лишена от възможност да участва ефективно в политическия живот в страната. По същество „убедителните” обяснения, че такова правителство е необходимо, за да се осъществи интереса на България относно членството в ЕС днес са доказано неоснователни. С настоящото правителство България губи от еврочленството си.

В страната ни има една тромава администрация, която е зле управлявана и не може да подготви държавните институции за усвояване на европейското финансиране. Отново поради нейните недостатъци и лошото управление ефективен контрол не е възможен, поради което злоупотребите по предприсъеднителните програми излязоха от всякакви приемливи рамки и ЕС спря финансирането. Има немалко основания да се предполага, че поради тези причини има все още нестартирали европрограми, по които страната трябва да бъде финансирана в първите години от своето еврочленство. Спряното финансиране е ясен знак към България. То всъщност показва, че между формалното и реалното членство разликата е съществена. Също така за управляващите в нашата страна трбва да е ясно, че всички лостове за вземане на решения какъв член е България се държат от Брюксел. Или с други думи ЕС може да няма на разположение формален инструментариум за контрол на страните-членки, но определено разполага с неформален такъв.

Реален член на ЕС може да е само страна, в която е гарантиран публичния интерес. Такава страна в момента България не е. И то не е съвсем официално, т.е. публичния интерес в България е публично отречен. Израз на това отричане е процентното и квотното разпределение на властта. При такова положение естествено, че европейското финансиране, както и всяко публично финансиране ще бъде подчинено на определени частни интереси. Каква по-основателна причина от тази за реакция от страна на ЕС. Все пак ЕС е организация, която съществува заради хората, не заради едно или друго управление или други преходни неща. Именно в това се състои устойчивостта на самия ЕС. Или с други думи реакцията на ЕС е защитна спрямо самия него.

Тройното правителство напълно е загубило основа за съществуването си. То бе излъчено, за да осигури членство на страната в ЕС и да подготви институциите за ефективна работа в първите години от еврочленството. А това не се случва, нещо повече, правителството се явява пречка за нормално европейско развитие на България. Българската корупция поради това, че се случва на територията на ЕС е и негов проблем, но той има необходимия неформален инструментариум, за да се предпази от нея.

По продължителността на периода, през които еврофинансирането ще остане спряно ще може да се предположи дали всъщност ЕС не подканва с реакцията си тройното правителство да напусне властта. Моментната ситуация говори за това, че правителствата на суверените държави  в ЕС имат много важна роля. Всъщност ЕС стига да хората чрез правителствата, а както стана дума в хората е неговата стабилност, неговата устойчивост. До колкото повече хора достигне той, толкова по-добре за развитието му. В България за сега той не достига до много хора, а до много хора той достига тогава, когато е гарантиран публичния интерес.

Евгени Кръстев – политолог