Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2008 17:54 - Избирателна система и политическа легитимност
Автор: misal Категория: Политика   
Прочетен: 1841 Коментари: 0 Гласове:
0



Избирателната система е средството, чрез което в демократичните общества се формира политическо представителство. Ето защо избирателната система винаги следва да бъде разглеждана в контекста на политическата легитимност. Могат да бъдат посочени два основни модела що се отнася до изграждането на избирателни системи. Първият от тях е артикулирането на избирателната система при осъществяването на самото историческа развитие. Това по същество е британския модел. Той предполага състезание между различни кандидати в рамките на малки местни общности. Това осигурява пряка връзка между жителите на общността и техния представител в Парламента. Тук е задължително да се отбележи, че носител на политическото представителство при този модел е не само политическата сила, но и самият депутат. Този модел задава и една доста специфична роля на политическите субекти в избирателния процес. Специфичната роля касае самото политическо представителство. Политическите сили участват в изграждането на политическо представителство не просто като представят кандидатите си пред избирателите, всъщност именно политическата сила придава национален характер на политическото представителство, като обединява в своята парламентарна фракция депутатите, които с избирането си са формирали местно представителство. Или с други думи бихме могли да кажем, че отделния депутат сам по себе си представлява местно представителство, а чрез участието си в парламентарна фракция той става част от националното представителство. Това по същество означава, че отделните политически сили нямат пряк досег с избирателната система, с нея пряк досег имат отделните кандидат-депутати. Също така спечелването на доверието на избирателите е проблем основно за кандидат-депутатите, което предпазва самите партии от кризи – ценностни и политически. Защото на самите партии не им се налага да следват електоралните нагласи, това касае отделните кандидати за членове на Парламента. По този начин всъщност се стига до едно принципно разделение между електоралните нагласи и обективните управленски реалности. Ето защо в британския политически модел място за популизъм няма. Това се дължи на много добре развитото представителство и на работещо съчетаване между национално и местно представителство. Това съчетаване е заложено в самите характеристики на Уестминстърската избирателна система. В този именно смисъл тази избирателна система следва да бъде възприемана и разглеждана като естествена част от политическата система. Уестминстърската избирателна система няма лабораторен характер. Тя е резултат от естествената необходимост за съществуването на механизъм посредством, който да се излъчва политическо представителство. Или казано с други думи британският политически модел е модел на политическото единство. Появява се естествена необходимост от политическо представителство и то се случва, появява се необходимост от механизъм за неговото излъчване и той се появява. От тук следва и формирането на политически елит. Той може да направи много неща, но не може да промени политическия модел, защото това е модел, който е израз на политическа традиция. Политическият елит няма как да бъде над политическата традиция, той до голяма степен е резултат от нея. Тук е мястото да се вземе предвид и факта, че политическият модел не е резултат от политическо изграждане, той създава условията за реализиране на политически проекти – краткосрочни, средносрочни, дългосрочни. Именно това е голямото предимство на британския политически модел. Тази е и причината, която не позволява появата и разгръщането на мащабни политически кризи и кризи на легитимността в рамките на британския политически модел. Тогава, когато политическото представителство е обективно няма опасност нито от политически кризи, нито от кризи на легитимността.

При пропорционалните политически системи верятността политическото представителство да няма обективен характер е съществена, а това означава, че те съдържат в самите себе си кризисен потенциал. Отсъствието на естествено развитие в едно общество обаче на практика налага използването на пропорционална избирателна система. Това е така, защото при неестествено обществено равитие няма как да съществуват естествени местни общности, които да излъчват местно представителство, върху  което пък да се разгръща национално. Кризисният потенциал при пропорционалните системи се изразява най-вече в това, че политическото представителство има единствено нацонален характер, от тук именно произтича и по-голямата власт на политическите партии. Нацоналното представителство обаче е абстрактно по своето естество, ето защо партиите остават без коректив на своята власт. Останали веднъж без коректив политическите партии изпадат в положение на делегитимация. В резултат на това политическите сили започват системно да се разрушават. Те всъщност в резултат на делегитимацията си започват да произвеждат популизъм, като по този начин се опитват да преодолеят самата делегитимация. Избирателната система има важно значение що се отнася до легитимността. В подкрепа на това твърдение можем да си зададем въпроса – какво би се случило ако в Англия ако заменят мажоритарната избирателна система с пропорционална. Това направо би означавало цялостно разрушаване на британския политически модел. Освен, че е показателен за политическата легитимнст, този пример показва, че всъщност избирателната система е тази, която следва да осигурява взаимодействие между различните равнища на политическо представителство, това по същество е тема, която е част от въпроса за политическата легитимност. Ако един определен тип избирателна система наистина е подходящ за определен тип общество, то тази избирателна система следва да дава възможност на самите избиратели да определят властовото равнище, на което се решават едни или други типове проблеми. За Англия това не е проблем, защото на практика едни и същи общности излъчват политически представители на различни политически равнища. По този начин те лесно могат да контролират този въпрос, нещо което пропорционалната система по принцип би могла да осигури по- трудно. Ето защо пропорционалната система изискава ясно разписване на правомощията на различните властови равнища. Това обаче се превръща в проблем, когато една страна преминава през период на много динамично развитие, реформи, интензивни промени. Ясното разписване бързо става архаично и влиза в конфликт с новите реалности. Това неминуемо води до хаос, води до популизъм и разрушаване на публичния интерес. При тези обстоятелства много трудно могат да бъдат намерени необходимите решения чрез промени в избирателната система, защото както вече стана дума тя трябва да бъде резултат от обективна необходимост от механизъм за излъчването на политическо представителство. Избирателната система в никакъв случай не може да бъде инструмент за социално инженерство, т.е. чрез нея не може да се търси нито преодоляване на хаоса, нито възстановяването на публичния интерес. Това са проблеми на т.нар. обществен договор, докато избирателната система е следствие от него. Очевидно и напълно логично е, че определен проблем не може да бъде решен чрез опит за моделиране на неговите следствия. В условията на хаос и опорочен публичен интерес е естествено, че избирателната система, каквато и да е тя, ще може да бъде заобикаляна и ще бъде заобикаляна, било то чрез популизъм или копуване на гласове или ...

                Избирателната система е свързана с легитимността, но нейната функция е да възпроизвежда самата легитимност, след като тя се е появила в резултат на обществения договор.

Евгени Кръстев - политолог



Тагове:   легитимност,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: misal
Категория: Политика
Прочетен: 71760
Постинги: 17
Коментари: 7
Гласове: 50
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031