По същество субсидия означава преразпределение на публични финанси. Става дума за такива пари, които са събрани посредством данъчното облагане и акцизите. Данъците и акцизите пък стават възможни на базата на осъществявана производствена и търговска дейност. При пазарните системи субсидиите обикновено биват ориентирани към нестопанските сектори, които имат важно обществено значение, става дума най-вече за здрвеопазване и образование. Субсидирането на тези сектори не бива да бъде поставяно под съмнение, нито пък да бъда оспорвано, защото здреопазването и образованието са тясно обвързани с публичния интерес. Естествено българският вариант на здрвеопазване и образование не може да служи за пример, защото здравеопазване съвсем не означава медицински грижи за отделния човек след като е констатирано вече съществуващо заболяване. Здравеопазване означава разработване и прилагане на програми за превенция на заболяемостта, само така здравеопазването може да придобие общосоциални измерения и в този смисъл да бъде разбирано като тясно обвързано с публичния интерес. Не по-различно стоят нещата и с образованието – то дава възможност за развитие на цялото общество. Естествено образованието не може да задоволява тогава, когато има просто папагалска форма, както на средно, така и на академично равнище. Развитието на мисленето следва да бъде в основата на всяко образование, по този начин отделният индивид ще може да направи своя принципен, осъзнат и разумен избор, което би му дало възможност да намери своето място в обществото и така да бъда полезен за него. Ето в този имено контекст въвеждането на развитието на мисълта като основен принцип на образованието прави самото образование общосоциално значимо и осигурява неговата тясна връзка с публичния интерес.
Когато обаче въпросът се отнася до субсидирането на производствени сектори нещата не стоят по начин, по които ги разглеждаме в непроизводствените. Един производствен сектор би могъл да получава субсидии, които са ориентирани към неговото дългосрочно развитие. Или с други думи това са субсидии за реорганизиране или реформиране на определен производствен сектор. Тяхното изплащане за текущи дейности трудно може да се възприеме като приемливо. Ако вземем като пример исканията на агросектора за субсидиране на млечната продукция, растителната продукция и т.н., то чисто логически възникват редица въпроси. Фермерите в България са частни стопани – те обработват земя, която е тяхна собственост, отглеждат животни, които са тяхна собственост, полагат собствен труд и са освободени от данъчно облагане. Това като цяло ги прави независими относно количеството на произведен продукт, качеството на същия и обем на положен труд. Изплащането на субсидии ги поставя в едно неясно положение и проблематизира техния статут. Чрез тези субсидии те престават да бъдат независими, т.е. те заменят част от свободната стопанска инициатива срещу получаването, по влята на държавата, на публични финансови средства. Това ще рече, че фермерите от една страна са независими частни производители, а от друга – са финансово зависими от държавата. Пазарната ситуация не предполага създаването на неясни статути. Неясните статути в условията на пазарна ситуация единствено могат да доведат до формирането и утвърждаването на лоши социални практики – корупция, присвояване и т.н.
Естествено една национална икономика единствено би загубила от липсата на аграрен сектор. Това би означавало проблеми за леката промишленост, проблеми на пазара на труда, пренебрегване на ресурси, които в случая на България, страната има с оглед географско положение, климат и т.н. ЕС обаче не случайно е създал специални програми в областта на селското и горското стопанство и животновъдството. Тези програми имат за цел да дадат възможност на всеки фермер да се изяви като предприемач. Или с др. думи да се погрижи за краткосрочните, средносрочните и дългосрочните аспекти на своята дейност. Тези програми по същество натоварват отделния фермер с отговорността за съществуването и развитието на сектора и освобождават държавата от това натоварване, освобождават и данакоплатците от останалите производствени сектори от ангажимента те от производителността на своя труд да дотират фермерите. И все пак, къде е мястото на държавата тук? Ако тя иска да бъде полезна на фермерите, за да й бъдат и те полезни просто трябва да осигури достъпа им до европейските програми за земеделие, горско стопанство и животновъдство. Нещо, на което нашата държава в момента е очевидно неспособна. Другата мярка, която зависи от държавата е недопускането на спекула при търговията със селскостопански стоки. Така производителят ще получи по-висока цена за своя продукт, а потребителят ще може да я закупи на по-ниска. Още преди десетилетия американският математик Неш е открил възможността за общото подобряване на благосъстоянието, това е състояние, при което всички печелят, то е в основата на логиката на пазарната икономика. Дали в тройната коалиция са чували за това колкото просто, толкова и гениално откритие?! А как накратко може да се определи изразената готовност на правителството субсидира селското стопанство за неговите текущи нужди? Може би просто правителството иска, един вид, да се откупи пред фермерите с парите на всички данакоплатци за невъзможността да осигури достъп да европрограмите за земеделие, колкото до съмненията за спекула – това също е проблем на правителството. Или с други думи тройната коалиция се занимава с всичко, но не и с това да управлява разумно.
Евгени Кръстев – политолог
