Фридрих Август фон Хайек е роден на 8 май 1899 година във Виена. Семейството на Хайек е формирано изцяло от интелектуалци, както бащата Август Хайек, така и дядото Хайек – старши се интересуват от наука и с интерес се занимават с изследвания в свойте области, бащата в областта на медицината и ботаниката, а дядото в тази на статистиката. В своя по-широк роднински кръг младият Хайек има и други близки, които се занимават с научни изследвания в различни области. Може да се каже, че подчертано интелектуалната семейна среда е една от предпоставките за креативното развитие на Фридрих Хайек. Друга много съществена предпоставка е обществената среда, която самият град Виена предлага на жителите си в края на 19 и началото на 20 век.

          По време на младежките години на Хайек социализмът постепенно набира скорост навсякъде в Европа. Социалистическата реторика залага на ценности, които изглеждат близки до хуманизма, провокират положително мислене  у хората и пораждат усещане за доверие между тях. По този начин мислещите хора и особено тези от тях, които се намират в младежка възраст, съвсем естествено, се чувстват заинтересовани от тази нова социална теория, която обещава социална справедливост, братство и равенство между хората. Подобни чувства на заинтересованост споделя и Хайек. Като един млад и много начетен човек той се опитва при това сполучливо да разсъждава върху посланията на социализма. Първоначално безпристрастната и критична мисъл на Хайек установява, че социализмът преследва някакъв краен резултат, но не дава отговор на изключително съществените въпроси как ще бъдат постигнати тези цели и какво би последвало след постигането им. Социализмът не може да даде отговор на тези въпроси и Хайек скоро установява това. За него става ясно, че по същество новата теория сама по себе си е твърде неподредена, за да може  претенцията, която тя заявява за нов обществен ред, да бъде взета на сериозно. На социализма не му достига идеен потенциал, за да придобие характера на една практически приложима теория. Хайек е един от малкото мислители, които много бързо след като са започнали за разсъждават върху социализма, забелязват неговите сериозни недостатъци, както и заплахата, която би представлявал той за всяко общество, което го възприеме. Всъщност заплахата, която социализмът представлява произтича именно от липсата на идеен потенциал у самия него, от това, че новата теория не заявява ясно какви са средствата и методите, които трябва да бъдат използвани, за да се стигне до социална справедливост, братство и равенство между хората. Тези средства и методи стават известни едва след като социализмът успява да се наложи в определени общества, където беззаконията и терорът стават част от живота на хората в тези общества и основна характеристика на обществените отношения. Хайек успява да прозре недостатъците на социализма там, където той е най-слаб, а именно икономическата сфера. Както вече стана дума социализмът не може да даде отговор на въпроса как ще се стигне до социалната справедливост, братството и равенството, както и на въпроса какво би последвало след постигането на тези цели. Дали щом целите са изпълнени то общественото развитие приключва или поема в някаква нова посока. Може ли общественото развитие да има горна граница, т.е. съществуват ли съвършени обществени форми или всяка една от тях подлежи на усъвършенстване. Все пак отговор на този въпрос дават както консерватизма, така и либерализма, видовете обществени устройства, които съществуват преди появата на социализма. Или с други думи социализмът претендира за повече жизненост в сравнение с конкурентите си, но самият той не изразява аргументи в своя полза. От тук именно  можем да изведем хипотезата, че социалима по-скоро е израз на регрес в общественото развитие, отколкото резултат от обективна необходимост за обществени реформи, макар че Хайек никъде в трудовете си не се изразява точно по този начин. Мислителят обаче поставя същностният въпрос що се отнася до икономическата несъстоятелнот на социализма – с какво ще бъде заменен свободния пазар? За Хайек е необяснима тезата, че свободният пазар може да бъде заменен от централното  планиране. И дори той оспорва това, че планирането навлиза в икономиката след появата на социализма. Всъщност икономическото планиране е добре познато от класическия икономикс. В този именно смисъл централното планиране не може да бъде социалистическия аналог на свободния пазар. Разликата между планирането при класическия икономикс и социализма е само в това, че при класическия икономикс планирането е част от свободната стопанска дейност и е ангажимент на самите стопански субекти, докато при социализма планирането е ангажимент на държавата и затова се нарича централно планиране. Може ли обаче като бъде ликвидирана частната собственост върху средствата за производство и планирането бъде прехвърлено към задълженията на държавата, да се създаде система, която да е по-добра от пазарната? В положителния отговор на този въпрос Хайек отказва да повярва и както се оказва с основание.

          Хайек си дава сметка, че социализмът не е последователен в посланията си. Социализмът е класов по своя характер, това е противоречие с намеренията за социална справедливост, братство и равенство. Социализмът говори с езика на хуманизма, но отсъсвието на пазар и прилагането на централно планиране означават социално инженерство, т.е. създаване на нов човек с нова природа. Социализмът залага на преразпределение, но е безмълвен що се отнася до това какво точно и как ще бъде преразпределяно. Оказва се, че централното планиране трябва хем да създава продукт, хем да го преразпределя, хем да осигурява социална справедливост, братство и равенство. Социализмът оперира с недефинирани понятия, което допълнително предизвиква съмнения що се отнася до неговите намерения и способности. Критично мислещ човек като Хайек напълно естествено не би могъл да на забележи тези купища противоречия, от които е изтъкан социализма и също така естествено прибягва до неговото пълно отричане. Хайек дори не намира за необходимо да търси грешките в теорията на социализма. За Хайек това е безсмислено, това е изцяло загуба на време, защото е излишно да търсиш грешки в нещо, което е лишено от същност, т.е. в нещо, което е несъстоятелно само по себе си.

          Критиката, която Хайек отправя към социализма е ценна с това, че тя е резултат от размисъл върху самия социализъм. Хайек не критикува социализма от позицията на либерал, ното от позицията на консерватор. Той критикува социализма от гледна точка на неговите недостатъци и противоречия, които са толкова много, че сами говорят за социализма като за несъстоятелна теория.  Ето защо гледната точка на Хайек всъщност е позицията на безпристрастния анализатор и изследовател, който търси и намира положителните и отрицателните страни на изследвания предмет, анализира ги и ги популяризира. През 1974 г. Хайек става Нобелов лауреат по икономика и колкото и значимо да е това признание, може би то е най-малкото, което Хайек е трябвало да получи.        

Евгени Кръстев -  политолог