Още в началто на прехода от тоталитаризъм към демокрация въпросът с досиетата към ДС стана актуален. На досиетата може да се гледа по различен начин и подходът при анализирането им като явление може да бъде различен, една от тези възможности е разбирането за досиетата като форма на контрол. Нещо повече досиетата са форма на двустранен контрол, защото от една страна те представляват мрежа от отделни хора, които получават функцията на агенти, а с това и определени задължения, чието изпълнение бива контролирано от репресивния държавен апарат. От друга страна чрез тази мрежа от агенти се осъществява контрол върху иначе уж „свободните граждани”. Това дава основание за формирането на тезата, че както хората от агентурната мрежа, така и „свободните граждани” са жертва на системата на досиетата. Това означава, че нито едната от тези две категории хора не могат да бъдат пълноценни граждани на демократичното общество, ако не бъдат освободени от формите на контрол, с които са били обвързани. Освобождаването от този контрол може да се осъществи единствено чрез превръщането на цялата информация от досиетата в публична. Това би дало възможност както на агентите, така и на хората, за които е събирана информация да започнат да се развиват като свободни граждани.

            Независимо, че тези хора – агенти и разработвани представляват две различни категории във времената на тоталитаризма, в демократична среда те са една категория, защото са жертви на системата, защото именно системата им е наложила тези роли – палачи на едните и „пропаднали” западни елементи на другите. Всъщност тук става дума за определен тип интерпретация на известния от историята принцип – „разделяй и владей”. Твърдо може да се каже, че създаването на системата на досиетата и всичко, което произтича от нея – агенти, агентурни мрежи, събиране на информация, вмешателство в частния живот на мирните граждани, категория на палачите, категория на жертвите е чиста проба реализация на принципа ­– „разделяй и владей”. Ето защо може да се смята, че за комунистическата върхушка и палачите, и жетрвите имат едно и също значение – чрез поддържането на разделение в обществото да създават максимален комфорт и сигурност за самата върхушка, както и да гарантират нейното дълголетие в управлението.

            От тук може да се изведе още един детайл за функциите на системата на досиетата. Тази система е ориентирана не толкова към запазването на недемократичния режим, колкото към гарантиране интересите на една определена върхушка във властта. По този начин се стига до едно напълно завършено и цялостно пресонализиране на властта. Системата на досиетата запълва липсващото звено  при пълното персонализиране на властта. Този тип организация на властта се основава върху персоналното познанство на всеки подчинен и възможността за манипулирането му. Защо досиетата за липсващото звено? Защото чрез тях тази властова организация се разпространява и сред хората, които са извън управленския апарат и държавния репресивен апарат. Агентите, събирайки информация за жетрвите си, ги опознават и се сдобиват с възможността да осъществяват манипулации срещу тях. По този начин всички хора от тоталитарното общество  се превръщат в част от една обща властова организация, която е статична, т.е. просто няма как да се появят хора извън нея, които да изразят воля за промяна дори и в рамките на недемократичния режим, казано с други думи, воля за промяна не по отношение на режима, а само що се отнася до управляващата върхушка.

            Чрез досиетата социализмът придобива характера на абсолютизъм, превръща се в идеологически обезпечена организация за контрол и само за контрол. Но тъй като не се случва нищо друго, няма никаква друга дейност освен контролната, се стига до ситуация, в която просто липсват други обекти, дейности и т.н., които биха могли да бъдат поставени под контрол. Така контролът започва да предхожда дори съвършено естествените човешки дейности. Например чрез събирането на обемна информация за родителите, техните деца фактически са поставени под контрол още преди раждането им. Системата на досиетата ликвидира всяка остатъчна свобода в социалистическото общество, нещо повече, тя предначертава пътя на всеки отделен член на това общество и по същество го обезличава като субект, който е носител на разум и който е способен да създава блага за себе си и за общността, в която се намира.

            Способността на системата на досиетата да ликвидира свободата в бъдеще време означва, че на практика докато съществуват досиетата няма да престанат да възпроизвеждат несвобода. Избирателното отваряне и публикуване на информация за отделни хора е нова форма на несвобода, която идва от системата на досиетата. Този подход запазва категориите – „палачи” и „жертви”, но изпълването им със съдържание е различно. Палачите днес – това са хората в комисиите, които се занимават с отварянето на досиетата, а жетрвите – това са предишните палачи – хората, които са събирали информация за други хора във времето преди началото на демократичния преход. За съжаление сега самото законодателство по въпроса за досиетата легитимира категориите палачи и жертви, а едниствения път към ликвидирането им и към осигураването на свобода за личността е безусловното превръщане на цялата информация от досиетата в публична.

Евгени Кръстев - политолог