Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2008 14:45 - Стоян Михайловски – поет, публицист, политик, интелектуалец
Автор: misal Категория: Политика   
Прочетен: 2012 Коментари: 0 Гласове:
0



Почти през целия си съзнателен живот Стоян Михайловски е бил публична личност. Той е бил и съдия, и народен представител. Що се отнася до неговата поезия и публицистика, в това си качество Михайловски не се нуждае от представяне. И това не е случайно, защото именно писаното слово разкрива мисленето, което известният българин е имал що се отнася до обществените проблеми и управлението на дъжавата. Михайловски обвързва демокрацията с определени ценности. Според него демократичното политическо управление може да бъде прилагано при просветени народи, народи които съзнават значението на морала, могат да го оценят и да го превърнат в основна черта на своя публичен живот. Съвсем не е случайно това, че основните категории в публицистиката на Ст. Михайловски са свобода, морал, истина. Интелектуалецът несъмнено е проумял, че политическа стабилност в България може да се установи едва тогава, когато тези категории се превърнат в стремеж не толкова на политическия елит, колкото на самото общество. Или с други думи Ст. Михайловски ни казва, че едно зряло общество предствлява естествен носител на суверенна власт, а зряло общество , според видния публицист, съществува тогава, когато моралът, свободата и истината станат негови основни белези.

            Основата върху, която Михайловски развива свойте политически размишления е самото християнство. Човекът не е съвършен, но той може да се усъвършенства, именно в това се изразява божественото у човека, именно възползвайки се от тази възможност отделният човек може да осмисли своето земно съществуване, което според Михайловски има толкова кратка продължителност, че мислителят си  позволява да го нарече – гостуване. Според Ст. Михаловски не всяко мнозинство може да  произведе разум и справедливост. Интелектуалецът смята, че на гласуването по време на избори трябва да се гледа не само количествено, но и качествено, защото „ ... гласовете не трябва да се преброяват, а трябва да се претеглят”. И Ст. Михайловски продължава свойте размишления в посока на взаимодействието между политиката и науката. Наличието на подобна връзка, само по себе си, разкрива и разбирането на Михайловски за науката. Очевидно е, че ако тя не изпълнява своята обществена функция, би била безсмислен. Тази функция е просвещението, т.е. науката трябва да просвещава народа, като по този начин му помага да се възползва от възможностите за по-добър живот. За Михайловски свободата, морала и истината са основни ценности, а разумът и справедливостта са средствата, чрез които тези ценности могат да бъдат утвърдени и да започнат да дават резултати, дълбоко консервативно разбиране. Това обаче не може да стане без просвещение, което трябва да бъде осигурено от науката. Така възрожденецът индиректно опровергава кабинетната наука. За Михайловски отделният човек е част от нещо по-голямо, по-трайно, по-значимо.Възможностите за усъвършенстване, с които разполага човекът могат да се реализират именно когато той търси своето развитие от гледна точка на интереса на това цяло, от което е част. И това е валидно за всички – политици, учени, духовници.

            В своето богато творчество Ст. Михайловски отделя място и на стремежа на някои хора към слава. Според възрожденският интелектуалец този стремеж противоречи на възможностите, които човека има за усъвършенстване. Славата – тя има значение за отделния индивид, не за общността, а усъвършенстването на човека може да се постигне само в общността. Ст. Михайловски е застъпник на тезата за общите ценности за човека и общността, отново израз на консервативно отношение. Тази позиция на Михайловски може лесно да получи своето политическо тълкуване. Очевидно е , че според мислителя т. нар. лидерски партии не биха могли да донесат нищо добро за общественото развитие и за държавното управление. Естествено, Михайловски е последователен консерватор, а лидерският подход в политиката е така далечен на консерватизма. Това всъщност дава завършеност на консервативната концепция за политиката, която Михайловски ни предлага. На кратко може да се каже, че чрез своята публицистика Ст. Михайловски предлага обществено развитие според консервативни ценности в съчетание с консервативен подход към политиката и държавното управление.

            Като политически публицист Ст. Михайловски се оформя след 1905 г., когато окончателно се е оттеглил от обществено-политическия живот на страната. Или с други думи Михайловски стъпва върху реално случили се събития в политическия и и обществения живот, върху които посредством обобщение развива свойте политически размишления. Михайловски не създава абстракции, той е чужд на отвлечените теории, източник на размишленията му е само реалния обществен и политически живот. Това е и най-същностния аргумент за консервативния подход на българския интелектуалец. Основна характеристика на консерватизма е това, че той изгражда политката на базата на реално съществуващите характеристики на общността, без да се опитва да ги променя, а само да ги развива и усъвършенства. Опитите за конструиране на бъдещето чрез теоретизиране са чужди на консерватизма, поради което социалното инженрство е несъвместимо с него. И Михайловски не се занимава с констуирането на нов тип човек и нов тип общност. Неговата голяма болка обаче е това, че българите не използват възможностите за усъвършенстване, които са божествено заложени у човека. Необходимо е мнозинството от една общност да проумее и използва тези възможности, защото самотните усилия са усилия слаби, усилия безплодни, по думите на самия мислител. Консерватъзмът е подходяща среда за развитие, но той се нуждае от общност, неговото операционализиране не може да се осъществи нито от отделен човек, нито от малък просветен политичски елит. Консерватизмът създава най-подходящите условия за взаимодействие между човека и общността, но само тогава, когато мнозинството е осъзнало наличието на естествени възможности за развитие на човека, които са заложени у него.

            Макло преди смъртта си Ст. Михайловски изрича една толкова кратка мисъл, която обаче казва толкова много: „Умирам неизползван – бих могъл да дам хиляди пъти повече на общество и народ – моите усилия бяха слаби усилия, защото бяха усилия самотни!” С това Ст. Михайловски сякаш още веднъж в синтезиран вид казва това, което се е опитвал да говори и обяснява по време на целия си живот.   

Евгени Кръстев – политолог






Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: misal
Категория: Политика
Прочетен: 71744
Постинги: 17
Коментари: 7
Гласове: 50
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031